Минчев: След 1989-а проспахме настоящето, през което можехме да наложим правдива картина на миналото
Огнян Минчев
Всеки човек, който се занимава по един или различен метод с история, има един интелектуален и един честен ангажимент. Интелектуалният се отнася до нуждата правилно да бъдат показани обстоятелствата за съответния интервал и общество, с цел да могат тези, които слушат или четат да придобият уравновесена визия за събитията, които са обект на тематиката - обявата - разбора. Моралният ангажимент се отнася до коректността, с която бива показан историческия подтекст на едно или друго събитие, както и оценките, които се вършат за участниците в него.
Напоследък ултралевичарската вълна радикали на Запад даде изобилни образци за това по какъв начин не трябва да се чете и пояснява историята. Десетки исторически фигури бяха детронирани и хвърлени в " калта " поради това, че животът и делата им не съответствали на полезностите и стандартите на държание на актуалната ера. Джордж Вашингтон и другите отци-основатели на Америка бяха детронирани, тъй като били робовладелци. Фактът, че в тази ера всеки по-заможен бял преселник е имал плебеи се оказва без значение. Както без значение се оказаха и техните значими приноси към американската и международната история.
От типичен литературни творби се вадят герои, преименуват се книги, цензурират се " неточни " изявления, подиуми и сюжетни линии. Детските приказки се преработват в " идеологически правилен " жанр. Снежанка към този момент е в компанията на джуджета, които с изключение на с уравновесена расова принадлежност, включват и джендър баланс... Въпреки, че са единствено седем, джуджетата отразяват политически правилното джендър разнообразие на актуалната ера. Бащата на Пипи Дългото чорапче изгуби част от длъжностната си характерност - в този момент е единствено капитан на транспортен съд.
Западните " събудени " анархо-троцкисти си мислят, че са доста истински в работа на своята " политически правилна " цензура. Но не са истински - те повтарят същото, което в продължение на целия 20 век вършиха и не престават да вършат болшевишките им прародители. Няма важен съветски публицист, на който през руската ера да не са цензурирали какъвто и да е книжовен текст. Освен, че множеството от тях са считали за напълно рационално преди този момент и да се самоцензурират.
Комунистическата версия на историята бе превърната в причудлива отрицателна химера, която старателно отхвърляше всяка историческа персона, която не бе достигнала до идеологическата справедливост на ленинизма-сталинизма. Горките хора от предишните столетия! Не са могли да подозират, че ще им се наложи да се изправят задочно пред такава " рецензия " на примитивни политически тарикати от някаква бъдеща ера. Както и на Хариет Бичер Стоу не се е и присънвало, че превъзходното й изложение за чичо Томовата барака ще бъде " приведано в сходство " с прогресивните стандарти на далечното й бъдеще.
Патосът на радикалните санкюлоти - болшевици, троцкисти и " събудени " - несъмнено е най-разгорещен против тези фигури в историята, които директно или задочно са били и си остават техни съперници. Ако страхливо се опиташ да им обясниш, че тези хора от предишното също са били подвластни на господстващите за епохата им възгледи, че са били увлечени от хрумвания и полезности, които единствено действителното развиване на историческия развой в следствие е дазавуирало или единствено коригирало - ще те изкарат я " фашист ", я " расист ", я някакъв различен " ист ", който заслужава единствено наказание.
Историята е учителка на народите единствено в случай че бъде четена добросъветно и с почит към действителните алтернативи на хората и епохите от общото ни минало. Тогава можем да създадем някои от най-съществените разлики в оценката на държанието, следвано от нашите прародители. Ние носим в себе си познанието за положително и зло и по тази причина можем да определим разликата сред нарушителя, заблудения мечтател и прагматика, който избира да направи не нещо положително, а нещо по-малко неприятно. Тези исторически видове и носителите им търпят интерпретация и рецензия, само че всеки от тях по разнообразни аргументи и в друга степен на отговорност, която са поели.
Но измежду правещите и пишещите история има и значително хитреци. Те прикриват личните си закононарушения, личната си измяна или личната си непочтеност като приписват на своите съперници в историческата драма негативи и провинения, целящи да оневинят тях самите. Колко пъти сте чували, че в българския " Народен съд " са били наказани българските фашисти? Колцина от тях са били фашисти и колцина - попаднали на пътя на кървавия валяк хора с най-разнообразна еднаквост, житейска орис и персонална отговорност?
Само че в случай че се окаже, че наказаните - или болшинството от тях - не са били " фашисти ", напълно явно става, че прокурорите и съдиите са били фашисти. Както и тези, които са ги учредили в ролята да съдят.
" Който управлява предишното - управлява бъдещето. Който управлява сегашното - управлява предишното... ", Джордж Оруел. След 1989 година проспахме сегашното, през което можехме да наложим правдива картина на предишното. Тези, които паднаха от власт след 10 ноември се отърваха с лека нерешителност и " нарисуваха " подобаващото за себе си минало. Затова и имат преднина в организирането на общото ни бъдеще. Това е урок освен за нас, българите.
Защото пренаписването на " политически правилно " (по-рано се споделяше " идеологически грамотно " ) минало осъжда децата ни да живеят в едно непочтено завоювано бъдеще.
